65 дни

Защо прекосихме океан

Не прекосихме Индийския океан заради трофей. Прекосихме го, за да докажем нещо, което всеки може да използва: обикновени хора с правилната нагласа и правилния екип са способни на необикновени неща.

Това беше мисията от първия замах на греблата: да изградим издръжливост, да добавим увереност, да вдъхновим другите да поемат собствените си неукротими предизвикателства.

Океанът изпита точно това. Ето какво се случи в действителност.

Преминаването

На 17 май 2025 г. в 09:15 UTC четирима гребци отблъснаха от Карнарвън, Западна Австралия, в Индийския океан.

На 21 юли 2025 г. в 19:57 UTC стъпихме на брега в яхтклуба на Дар ес Салаам, Танзания.

Между тези дати: 8 438 километра открит океан. Без двигател. Без платно. Без придружаващ кораб. И нито една цяла нощ сън.

Числата

Четирима гребци от четири държави. 785 последователни двучасови смени, ден и нощ, нито една пропусната. Средна скорост около 2,9 възела: пешеходно темпо, поддържано два месеца без спиране. Храна за 75 дни; океанът ни пусна за 65. Той взе цената си и в килограми: само Евгений свали 25 кг за тези дни.

Когато всичко се счупи

Проблемите с управлението започнаха още през първия месец. На 6 юни се счупи основното кормило; хвърляне на монета реши кой се гмурка, и монтирахме резервното насред океана. На 18 юни се счупи швертът. А после дойде нощта на 12 юли.

Около един през нощта, двадесет минути след като със Стефан предадохме смяната, тежка вълна хвърли лодката на една страна. Лиу се озова зад борда. Осигурителното въже издържа и Ралф и Стефан го изтеглиха обратно. В същия миг се счупи дръжката на вратата на каютата ми и аз бях заключен вътре, докато всичко това се случваше. На разсъмване спуснахме подводна камера и видяхме това, от което се страхувахме: резервното кормило го нямаше, а с него и швертът. Девет дни до финала.

Подводната проверка: там, където трябваше да бъде швертът.

Първите няколко часа бяхме в шок. Сериозно говорихме да повикаме спасители. Вятърът и течението ни тласкаха на север, далеч от Танзания, към сомалийския бряг, а регионалният център за морска сигурност изрично беше предупредил за пиратство по този бряг.

Това е моментът, който има всяка голяма цел. Планът го няма, инструментите са счупени и остава само един въпрос: кой си ти без тях.

Тогава опитахме друго. Обърнахме седалките, седнахме с лице към кърмата и загребахме назад. Лодката се управляваше. Позицията беше неудобна, загребването по-слабо, но имахме скорост и посока. Остана един страх: че силното сомалийско течение ще ни тласка по-силно, отколкото можем да гребем без кормило.

Така гребахме седем дни, наобратно, държейки курса с мускули и инат.

Момбаса, Кения, беше планът от самото начало. Но с импровизирано управление, разтърсен екипаж и сомалийското течение на север моряшкият отговор беше най-близкият безопасен финал на континента: Дар ес Салаам, Танзания.

После застанахме пред избора между гордост и добра моряшка практика. Избрахме моряшката практика. Резервно кормило беше донесено от Европа и ни беше предадено в морето от моторна лодка, на 134 морски мили от брега, с въжета, без никаква друга помощ. Монтирахме го сами за двадесет минути и продължихме да гребем. Два дни по-късно стигнахме Африка.

Междувременно в Нидерландия: резервните кормила, снимани, докато ние още бяхме в морето. Бяха докарани до Танзания и стигнаха до лодката ни на борда на Queen of Zanzibar.

19 юли 2025: монтиране на резервното кормило на 134 морски мили от брега.

Ние сами съобщихме за смяната на кормилото. Ocean Rowing Society класифицира преминаването като "supported", а титлата за първи отбор отиде при екипаж, финиширал четири дни след нас. Нашият отбор не е съгласен с това решение: при квалифицирането на рекорди за "първи" експедиции изключения от правилата е имало нееднократно. Лично аз имам много въпроси към това решение и към обективността на организацията. И до днес дори не знаем кой всъщност е взел решението: цялата комуникация, от регистрацията до отхвърлянето на платения ни протест, се водеше от един и същ координатор.

Ето какво отнесохме у дома вместо сертификат: издръжливостта не е нищо да не се чупи. Тя е какво правиш, когато се счупи всичко.

Бордовият дневник

17 май, 09:15 UTC. Четирима гребци напускат Карнарвън, Западна Австралия.

6 юни. В 04:00 се чупи основното кормило. Монета решава кой се гмурка; два дни по-късно резервното е монтирано.

18 юни. Чупи се швертът.

12 юли. Нощен удар на вълна около 01:20; Лиу е зад борда на осигурителното въже, изтеглен обратно. На разсъмване подводната камера потвърждава: резервното кормило и швертът ги няма. Девет дни до финала.

12-19 юли. Седем дни гребане наобратно.

19 юли, около 14:00 UTC. Резервно кормило е предадено с въжета от моторна лодка на 134 морски мили от брега. Монтаж за двадесет минути.

21 юли, 19:57 UTC. Финал в яхтклуба на Дар ес Салаам, Танзания. 65 дни, 10 часа и 42 минути по нашия бордови тракер; 65 дни, 6 часа и 45 минути по данни на Ocean Rowing Society.

Като какво е признато преминаването

The Explorers Club, нюйоркската институция, чието знаме е било на Еверест, на двата полюса и на Луната, ни писа след финала: "поздравления ... за успешното завършване на вашата историческа гребна експедиция през Индийския океан, първата по рода си от Австралия до Африка."

Носихме Знаме № 33 на The Explorers Club през цялото преминаване. Докладът от експедицията беше разгледан и приет от Клуба.

Нашето е най-ранното известно отборно преминаване по този маршрут. Честността за "първите" е важна за нас: през 2023 г. Робърт Бартън измина същия маршрут сам, 85 дни соло от Карнарвън до Дар ес Салаам на борда на Hope. Гордеем се, че сме втората лодка и първият отбор, завършили го някога.

Наука на борда

Лодката беше едновременно лаборатория и дом. През цялото преминаване събирахме проби от планктон за Биологическия факултет на Софийския университет, за изследвания как глобалното затопляне влияе на хранителните вериги в океана.

Бордови регистратор на данни, разработен с University of Western Australia, записваше данни с висока резолюция за вятър, позиция и динамика на лодката. Пълната история е на страницата Регистратор на данни.

Твоят океан

Експедицията ни даде десетки часове кадри от различни камери, от подготовката и старта до пристигането, и бордови дневник, пълен с трудни уроци.

Още от подготвителния етап Евгений работи по независим пълнометражен документален филм за експедицията: тренировките, океана и всичко след това. Филмът е в постпродукция и ще излезе, когато е готов.

Но истинският товар беше доказателството. Мазолите зарастват. Съмненията избледняват. Остава причината, заради която си тръгнал.

Всеки има свой океан: бизнес, завръщане във форма, дистанция, страх. Нашите 65 дни доказват: своя океан можеш да прекосиш.

Следвайте историята в Instagram и @untamed.team.

За авторството: тази страница е моят личен разказ и моята лична позиция, която може да се различава от позицията на другите членове на екипа. Аз съм авторът на тази страница и фактическият собственик на този сайт. Евгений Судир